Dimitar Dobrev's Web Site

Барът беше пълен. Почти цялото население на Шибингтън се беше струпало в салона. На масите бяха насядали всякакви. Имаше картоиграчи, златотърсачи, сводници, конекрадци и контрабандисти. Джордж не беше от нито един от посочените.

Сервитьорката носеше извънгабаритен товар. Циците и бяха леко искочили от огромното й деколте. Тя се приближи към Джордж и нервно го подкани да си плати сметката.

Внезапно нервен тик задвижи кривите му ръце и сервитьорката дори не разбра от къде й дойде. Джордж спазматично вкара един от кривите си кокалести пръсти в окото й. Тя изпуфтя и грохна на земята. Окото й се търкулна под масата. Един каубоец я повдигна и отнесе в неизвестна посока.

“Да еба и каубойците, да еба. Шъ ги бия с крака.” – помисли си Джордж. Бавно облиза сосвете от жълтия си нокът. Огромният му подкован ботуш настъпи окото и то се деформира. Отпусна се отново в стола си и продължи да се наслаждава на приятната вечер.

Вече се разсъмваше. Джордж все още седеше в ъгъла на бара и небрежно поклащаше долните си крайници. Това не беше единственото нещо което правеше. С горните си крайници той извършваше други дейности. Бавно отпиваше от шишето течност с вкус на алкохол. То си беше чисто уиски. Миризмата на метил бавно се пропиваше в неговите запушени ноздри. Сякаш някой бавно спускаше перде пред очите му, но въпреки това той продължаваше да пие.

Беше му се отворила глътката.

Джордж беше малд испанец. Едниствено руста перука издаваше неговия индиянски произход.

“Ебал съм му майкта” – помисли си той и отпи още едне дълбока глътка от огнената вода.

Наградата “Дълбоко гърло” се присъжда на най-върлия, най-див консуматор на алкохол, който някога сте виждали. Тук трябва да се направи едно уточнение: тази награда е за тези които пият много, но не се напиват. Демек носят на пиене.

Джордж продължаваше бавно да поема. Вече нищо не му правеше впчеатление. Нито лошия външен вид на танцьорките. Нито шума, който излизаше от пияното. Нито досадния тип, който четеше. Нито вмирисаната публика. Той пиеше.