Dimitar Dobrev's Web Site


 

ПРЪВ ПОД МАСАТА

За този, който най-често се напива

Дуейн погледна часовника си. Беше един часа след полунощ. На улицата нямаше никой освен него и някакъв отвратителен тип с шлифер, който стоеше неподвижно в другия край на улицата.

Внезапно забеляза червена спортна кола движеща се към него в зиг-заг с голяма скорост. Той вдигна палката си, която имаше вид, сякаш някаква гигантска катерица я е ползвала за близалка.

Колата спря върху бордюра. Докато се прближаваше към автомобила забеляза, че зад волана седеше жена.

  • Добър, вечер. Аз съм сержант Дуеин. Изгасете двигателя и ми дайте документите си за проверка.

  • Румените бузки ли ме издадоха, г-н старшина ? – радостно отговори жената.

Сю беше прекалила с пиенето. Голямото й влажно око се подаде през позореца. Забеляза някаква дебела форма в пространството.

Полицаят беше доста грозен. Лицето му беше изпълнено с омраза и гняв. Имаше голям белег на езика. Липсващите пръсти на ръцете му бяха заместени от остри метални куки.

Сю усети, че сержанта ловко вкара главата си в купето и изгрухтя нещо. Въпреки, че беше мъртво пияна тя се изплаши и понечи да запали колата. Уейн я хвана за ръката с грубите си космати ръце. За момент усети вонята на убита антилопа, когато погледа й попадна върху гнойната пъпка, от която струйки жълта пяна се стичаше в деколтето му.

  • Пуснете ме-е-е! – изкрещя Сю – Оставете ме. Махнете се. Помо-о-о-щ!

Лигава слуз потече от напуканите устни на полицая. Капки от нея попаднаха върху нежната й кожа.

Силата, с която полицая беше притиснал колата изкриви страничната врата. Той продължаваше да стиска с едната си ръка гърлото на жената, която истерично се мяташе. Купето се изпълни с тежка воня на изгнил пор, предизвикана от спазмите на напръщелия мутант. Кървясалите му зъркели издаваха неговите гнусни намерения.

Сю усети, че едвам си поема дъх.Започна да й пречернява пред очите. Загорелия мутант продължаваше да блъска и да пръска жълта слуз в зрителните й органи. Кръв бликна от най-близката артерия. Вратата се изкърти и падна на улицата.Части от тапицерията се разхърчаха във въздуха. Парчета стъкла я посипаха по лицето. Болката която й причиниха обаче беше нищожна в сравнение с тази която и правеше полицая.

Той я сграбчи с две ръце и я заръфа здраво. Кървави мръвки се разхърчаха по предното стъко.Това беше последнто нещо което видя преди да се събуди.

Сю бавно отвори очи и видя Джим и Стивън да я гледат. Беше паднала под масата. В ръката си все още стискаше бутилката. Купонът все още продължаваше. Беше весело. Джим й помогна да се изправи. Сложи я да легне на дивана. Малко повърня се стичаше по копринената й ризка, но това не й направи впечатление. Музиката беше доста силна. Джим се надвеси над нея й и прошепна нещо в ухото. Това беше последното нещо, което чу преди отново да заспи.

Наградата “Пръв под масата” се връчва на тези от Нас, които винаги прекаляват с пиенето поради което се отрязват. Важен е момента на отрязването. След него въпросните хора се стават неконтролируеми. Някои заспиват. Някои повръщат и се свличат на земята. А някои просто започват да правят глупости. За тези им деяния, и с надеждата следващата година да не са номинирани ние ги награждаваме. Тазгодишните номинации са:

 

Back to the 1998 Awards page      Next award     Previous award